Често получаваме въпроси, защо точно кашу използваме за безмлечните сирена и млека на D’free. Избрахме

Знаеш ли какво означава „чист етикет“
„Чист етикет“ е понятие, не особено популярно у нас, но определящо потребителското поведение в много страни по света. То е доказателство, как натискът на потребителите може да промени тенденциите на пазара и производствените практики.
Какво означава „чист етикет“
Това е начин на етикетиране, който показва, че продуктът:
- включва минимум съставки (примерно три), познати и приемани от потребителите;
- е с минимална щадяща преработка;
- не съдържа синтетични добавки.
„Чистият етикет“ не е въведен със законодателен акт и за него няма стандарт. Той е следствие от нарастващото желание на хората да се грижат за здравето си и да се хранят здравословно. Тенденцията започва да се оформя преди повече от десетилетие и обхваща все по-голяма част от потребителите. Натискът върху производителите е толкова силен, че дори големите компании от хранителната индустрия се принуждават да се съобразят с него.
През последните години се правят опити значението на „чистия етикет“ да се разпространи и върху опазването на околната среда, устойчивото развитие, липсата на експлоатация, социалната отговорност на компаниите и т.н.
Кои групи потребители са основен фактор за утвърждаването на „чистия етикет“
В основата на формиране на предпочитанието към стоки с „чист етикет“ са високо платежоспособните милениъли или поколението Y – родените между 1974 – 1994 година (различните източници посочват различни граници – до 1980 – 2000 година). Към днешна дата обаче привържениците на чистите храни са сред всички възрастови и социални групи.
Различни изследвания, провеждани в САЩ и Европа, сочат, че „чистият етикет“ е на второ място сред факторите за покупка веднага след цената, независимо от марката.
Особености на разбирането за „чист етикет“
Разбирането за „чист етикет“ зависи силно от информираността, образованието, културните и национални характеристики на потребителите. Важно за тях е не просто да няма изкуствени съставки в продукта, важно е те да са с познати и с разбираеми имена, да са приемливи – накратко, да ги има в кухненските им шкафове. Така „витамин Е“ е напълно приемлива съставка, но „токоферол“ (химическото название на витамин Е) отблъсква повечето потребители. Това е валидно за всеки друг витамин и за всяка друга съставка, която звучи на хората сложно и наукообразно.
Освен това е важно да се знае, че в различните страни потребителите имат различни представи за допустимите и важни съставки на храните, означени върху „чистия етикет“ и производителите все повече се съобразяват с това. Така за немците е важно в продукта да няма синтетични вещества и каквито и да е добавки. В Англия, Испания, Италия и Холандия държат най-вече количествата сол, захар и мазнини да са минимални. „Органичен“ (или био) е особено привлекателно определение за поляци, италианци и турци.
„Чистият етикет“ като начин за подобряване на храните
Натискът на потребителите за продукти с минимум съставки, минимум преработка и без нехарактерни за храната добавки и синтетични вещества поставя производителите пред сериозно изпитание. Те трябва да преформулират рецептите за храните, като при това запазят (и дори подобрят) познатия вкус и визия. Това разбира се е възможно, но е трудно, изисква време и ресурс. Смята се, че в страните, където движението за чиста храна е най-развито, вече повече от 1/3 от изделията са с „чист етикет“.
Все повече се използват натурални оцветители, аромати и овкусители – от плодове, зеленчуци, билки и ядливи растения. Консервантите се заместват от топлинна преработка, вакуумиране, биозащита (използване на полезни бактерии за потискане на нежеланите).
Ядковото сирене от кашу D’free изцяло съвпада с разбиранията за чист етикет и е преминало процес на ферментация.
Ако ти е досадно да четеш дългата поредица неразбираеми имена по опаковките, а и не искаш да приемаш подобни храни, просто търси чистите етикети с минимален брой естествени съставки. Те свидетелстват за максимално натурални и полезни продукти. Опитай!